Никак не  разбирам  тези, които  харесват  есента.
На цветове била  богата  -  преливала от пъстрота!
Тъжна ми е красотата ѝ  -  предвестник на бялото -
когато силата и духа,се готвят да напуснат цялото.

Започват дъждове  и студ. Слънцето го домързява.
Усмихва се рядко, едвам.  Всичко  сякаш  опустява.
И предусещайки  зимата,  земята  тъжно се сковава.
Само спомен за знойното лято, някъде там остава...

Само след 10 месеца ида, отново:)

Аз също обичам лятото най-много от всички сезони, но въпреки това смятам, че всеки сезон си има своята красота. Представи си само едно погалване от любим човек, и го сравни с есенен листопад....:)))) Не е ли красиво?!
Хубав ден, мила Зора!!!

Поздрави!
:)

Не мисля, че есента е единствено цветен фойерверк, след угасването на който, идва студ и бяла тишина...:))
Есенес дядо ми обираше гроздето, от което правеше младо вино...от старите джибри, "печеше" луда ракия... баба приготвяше апетитни туршийки.... а като си затворя очите, ми замирисва и на запалена камина...спомена ми е, че обичам есента...:)))

обичаш всеки сезон със собствената му красота и богатство ... Просто да се живее в настоящето на всеки момент ...
Иначе, много красиво изказано и много лично ...

:)

taka de, ama ako vse pak belotata ti e orisana....togava i esenta e neshto osobeno prekrasno, ili kak, Zorche.
nikog njama da prestana da haresvam belotata, dori i v zimata..
Inache esenta e tolkova tiha i meka, dori i v dazda, predvestnik na snega...
Obicham esenta, no po-mi e lubima belotata........

Любим сезон ми е. Богат на багри, мечти...Била съм за по-дълго на места, където есента я няма. И се усеща някаква странна липса, тягост.