Откакто този свят светвува,
и човечеството някакси векува,
и  тук, както и  навсякъде  по  света,
всяко дете има своя рOден  баща.

  При такова положение,
и аз не правя  изключение.
Но... за да няма  скука,
приликата свършва тука.

   Вечер, във всяка нормална къща,
бащата се прибира. Детето си прегръща.
Обаче, за добро или за зла врага,
в нашата къща -  не беше така!

   Ще ви разкажа. Съвсем накратко.
Ако  изобщо  дойдеше си,  моя  татко,
то беше късно. Нейде по нощѝте!
Когато вий, дечица, обикновено спите.

   Сценарият е ясен. Той се е надрал!
Мама е бясна. Следва скандал!
Сутрин се правя,  че не съм разбрала. 
Вечер се повтаря. Рев след скандала.

   В един миг, нещо ми се стори извратено!
Баща ми го няма. Повече от обикновено!
Питам плахо мама: „А бе, татко  къде е ?“
Тя ми се тросва : „Ми няма тук да живее“!

   Оставам като гръмната: „Е как, защо така?“
Пък той си имал нова къща. И нова жена.
Привиквам бързо и с „новото“  положение!
Нали съм ня"кво  издържливо поколение...

   Минава се  време. Не помня  хич  и  колко.
Не помня да съм чувствала някаква болка.
Прибрах се веднъж на обед. И сякаш напук,
мама сервира: „баща ти ще живее пак тук“!

   И това не го разбрах, ма кой те пита?
Животът навлезе в нормалния ритъм.
Татко отново  пиян се  прибрал. 
Чувам пореден, семеен  скандал.

   Още някакво си време неусетно мина.
Мама постъпи подло.  Просто  почина!
Ужасен ужас! Ма и нямаше май накъде. 
Останахме  си  двамата. Баща  и  дете!

  Кръвно близки.  Душевно чужди!
И всеки имаше  изконните  нужди.
Обитавахме двама  фамилното жилище.
Животът  и  за  двамата,  беше  училище.

   Татко беше красавец. Висок. Синеок.
За мене беше просто  безпаметно строг.
Много тегаво вървеше наш"та адаптация.
„Макаренко“ го кръсти цялата  редакция.

   Как се справяхме? Като помисля, честно,
сигурно и на двамата не ни е било лесно.
Аз - сама. В  огромен, пуст  апартамент.
А той - млад. С натресен нов ангажимент!

   Настанаха години - не ща и да се сещам!
Обич бе това, което исках  да  усещам!
Но едно е да искаш. И да се надяваш!
И друго е, което обикновено получаваш!

   Бутахме я някакси.  Война  безкрайна!
Това, което беше  за татко пълна тайна,
е, че все пак, на него  досущ приличам.
И щото няма кой друг - него пак обичам!

   Взех, че порастнах. Доста! Отвътре ме яде.
Сигурно, не съм  била  идеалното  дете.
Но и баща ми, ако трябва да бъде реален,
ще си признае. Не беше никак идеален!

   Отбягвах го! Мразех го!  Чак се ужасявах!
Търсех го! Чаках го! На своето настоявах!
И цял живот сякаш, танцувам по жарава.
Ще излезе верно. Кръвта вода не става!

кръвта вода не става!

За да му напиша стихотворение, по-голямо от "Опълченците на Шипка"... :)))

dobre izmisleno i napisano, poxvala

благодарая за по(кс)валата

reni sestra btori pat go 4eta i trybva da ti spodely,4e e mnogo istinsko i istinno.Razplakva6 me i me varna kam minaloto.Maika ti be6e nai-velikata i tarpeliva i obi4liva jena,koyto v jivota sam sre6ala.Za jenata-maika koyto nito vednaj ne kaza lo6o duma za ba6a ni trybva da pi6e6...